Образование
Защо инсулиновата резистентност е в основата на толкова болести — по книгата на д-р Benjamin Bikman.
4-те стълба
Ограничи до 50-100g/ден в зависимост от нивото на ИР. Яж ВХ последни.
1-1.5 г/кг телесно тегло. Месо, риба, яйца, сирене.
Естествени мазнини: масло, зехтин, кокосово. Избягвай семенни олиа.
12ч ежедневно, 18ч 2-3x/седмица, 24ч 1x/месец.
Заболявания, свързани с ИР
Кликни регион от тялото или избери система — за да видиш свързаните заболявания.
ИР повишава алдостерона → задържане на натрий и вода → повишен обем на кръвта. Удебелява съдовите стени и намалява азотния оксид (NO). Почти всички хипертоници са инсулиново резистентни.
ИР увеличава малките плътни LDL (Pattern B), повишава оксидативния стрес и възпалението. Линоловата киселина (от семенни олиа) е най-лесно окислимата мазнина в плаките.
Сърдечният мускул разчита на глюкоза. При ИР той не може да я усвои достатъчно — разтяга се и отслабва (дилатативна) или стените му се удебеляват (хипертрофична).
ИР превключва черния дроб към производство на малки плътни LDL (Pattern B). TG/HDL > 2.0 е индикатор.
Мозъкът не може да усвои достатъчно глюкоза — глюкозен хипометаболизъм. Колкото по-тежък е, толкова по-бързо прогресира болестта. 30 милиона засегнати в света.
Инсулинът регулира допамина в мозъка. До 80% от пациентите с Паркинсон имат ИР. Антипсихотиците (блокиращи допамин) причиняват ИР — до 40% развиват диабет за 5 години.
2x по-висок риск при ИР. Инсулин-сенсибилизиращи лекарства намаляват честотата при над 50% от пациентите.
Парене и изтръпване в крайниците започва ПРЕДИ покачване на кръвната захар — причината е самата ИР.
2x по-висок риск. Проучването Honolulu-Asia Aging Program (10 000 мъже, 20+ години).
Засяга до 20% от жените. Повишеният инсулин стимулира яйчниците да произвеждат прекомерно андрогени → нарушена овулация.
ИР намалява NO → съдовете не могат да се разширят достатъчно. Може да е първият признак на ИР при млади мъже.
ИР намалява тестостерона. Мастната тъкан действа като яйчник — конвертира андрогени в естрогени (ензим ароматаза).
7x по-висок риск от диабет тип 2 по-късно в живота.
Тежка ИР по време на бременност → увредено кръвоснабдяване на плацентата.
Всяка единица BMI увеличение (възраст 2-8) = ~1 месец по-ранен пубертет. Средната възраст е спаднала от 16 (1850) до под 10 години днес.
6x повече инсулинови рецептори в тумора. Жените с най-висок инсулин на гладно имат най-лошите изходи.
До 250% по-висок риск при тежка ИР. Анализ на 500 мъже: инсулинът (не глюкозата) предсказва риска.
3x по-вероятна смърт при ИР. Ефектът на Варбург: раковите клетки имат почти тотална зависимост от глюкозата.
Тъмни петна по шия и подмишници — често първият видим знак за ИР.
Малки издатини по кожата — хиперинсулинемията стимулира растежа на кератиноцити.
Инсулинът на гладно е 4x по-висок при хора с наднормено тегло и акне.
3x по-вероятно ИР при хора с псориазис.
~1% загуба на мускулна маса годишно след средна възраст. ИР отслабва анаболния сигнал на инсулина.
Нови данни: хора с фибромиалгия са значително по-склонни към проблеми с инсулина.
Вече се счита за метаболитно заболяване, не само износване. Хондроцитите се нуждаят от инсулин за усвояване на глюкозата.
ИР кара бъбреците да задържат пикочна киселина вместо да я отделят.
76% от пациентите с болестта на Мениер са ИР. 92% от хора с тинитус имат хиперинсулинемия.
ИР увеличава риска с 15% независимо от теглото. Хроничен рефлукс → Баретов езофаг → потенциален рак.
Инсулиновата инфузия забавя движението на храната с ~40%.
1 от 3 американци. ИР увеличава риска 15 пъти. Прогресия: NAFLD → фиброза (50%) → цироза (20%) → рак/недостатъчност.
ИР увеличава холестерола в жлъчката и забавя контракциите на жлъчния мехур.
Инсулинът повишава калция чрез паратиреоидния хормон. Променя pH на урината.
50% по-висок риск. Най-тежката ИР = 4x риск. Настъпва дори при нормална глюкоза.
1 от 3 възрастни. ИР + 2 от: високо налягане, дислипидемия, централно затлъстяване, протеин в урината.
Двупосочна връзка с ИР. Хиперинсулинемията блокира разграждането на мазнини. Висцералната мазнина е ключовата — не общото тегло.
Диабет тип 2 Е инсулинова резистентност, прогресирала до загуба на глюкозен контрол. Инсулинът предсказва проблема до 20 години преди диагнозата.